Тези дни…

Тези дни чета една книжка и колкото и повърхностно да се занимавам с нея, главно преди лягане, усещам как, искам не искам, се загнездва в мен и всъщност нямам търпение да я подхвана вечер след вечер. Купих си я почти случайно и дори на шега, само заради предговора от Георги Господинов, е, как, моля ви се!
В началото четенето хич не ми потръгна и я захвърлих за по-добри времена. След като обаче изчетох всичко подръчно от последния месец, пак опрях до нея и този път се намерихме.

Става дума за “Аз живях социализма: 171 лични истории” – логично продължение на проекта www.spomeniteni.org, който представя историите на обикновени хора през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, по времето на комунизма – къде по детски носталгични, къде направо страховити и жестоки, повечето с хумористична нотка, но на няколко пъти усетих как това е всъщност смях през сълзи, защото разказите са не просто анекдоти, а реално преживени и то от хиляди… Някои истории ми бяха толкова близки, макар спомените ми от онова време да са доста смътни и като цяло положителни – `89 съм била едва на 9 години и най-ярко са се запечатили в съзнанието ми – радостта от приемането ни за чавдарчета и още по-голямата радост от това, че вече няма да бъдем пионери – незнайно защо мразех червената връзка…; също така едно ужасно преяждане с банани по Нова година и много, много други спомени на непознати хора, но странно как сякаш четеш собствения си дневник или този на родителите, бабите и дядовците ти…

Много интересна и ценна книга – благодаря на съставителите! А идеята за сайта е наистина гениална и само съжалявам, че по-рано не съм го открила!!!