A life of a Cat

Rufus, day by day…

Селото на щъркелите

Ако другата пролет краят на март застрашително приближава, а вие все още не сте закачили мартеницата, защото устремени в ежедневието на града, все не успявате да зърнете щъркел, то на по-малко от 50-ина километра от София, сгушено в полите на Плана, се спотайва селото на щъркелите – Поповяне.

Всяко втора къща е приютила гнездо на щъркел, а по това време вече имат и малки, които се учат да летят, приплясвайки нетърпеливо с крила…

Малко ведрина в полицейската истерия от тези дни…

И отново ценни римски находки, този път в Свищов, дали ще споделят съдбата на всички останали, върху които никнат като гъби, жизнерадостни Молове???…

Свободата на словото и полицейския произвол…

Мислех да пусна няколко снимки от Странджа, за да отпразнувам частичната победа за Парка – засега май остава на хората, а не на бетона. Обаче, първо взех, че отворих сайта на Мишел и се потресох!!!

Не мога да повярвам за какво става дума – МВР оглавява лов на вещици – вместо да се занимава с това, за което й плащам от данъците си, а именно да лови убийци, наркопласьори, сводници, крадци, изнасилвачи, мошеници, изнудвачи, пияни шофьори, корумпирани политици и … можете да допълните списъка и сами…, привиква мирни граждани, за да ги тормози с методи от времето на комунизма?!?!? Какво се оказва – май освен личен лекар и зъболекар, у нас всеки трява да има и личен адвокат, за да се спаси от своеволията и безчинствата на узаконената мафия?!?!Тъкмо си бях казала, че, ако протестите за Странджа постигнат дори частичен успех, може би има някакъв мъъъъъничък смисъл да продължа да се опитвам тук, но това, което се случва, ме разубеди окончателно!!!!

Като контрапункт на полицейския произвол Made in Bulgaria, все пак, ето снимки от Странджа, която продължава да съществува въпреки тях, въпреки структурите, обръчите, мутрите и сие… Слънцето продължава своя път от залез към изгрев, въпреки мишките, които следят блогове, заради Хората, които имат собствено мнение…
И като поздрав за Мишел – не се страхувай и не се отчайвай!

Протестът за Странджа, 04.07.2007

Цяла нощ сънувах хора, плакати, полицаи, песни, скандирания и . Мозъкът ми преработваше вълненията от вчерашния, трети подред протест за Странджа, по свой си начин.

Точно в 19:30, сряда – 4 юли, излязохме от подлеза пред Президентството и се натъкнахме на кордон от полицаи. Тук-таме се забелязваха рехави групички млади хора, за които обаче нямаше как да сме сигурни, че са дошли специално за протеста, а не са случайно минаващи оттам.
Засуетихме се за кратко, незнаейки дали да останем или да продължим към Народния театър и след това понечихме да тръгнем по жълтите павета към БНБ. Но явно заради апаратите, един полицай ни спря и любезно ни помоли да заобиколим зад Археологическия, защото булевардът бил затворен. ?!
На въпроса защо виждаме преминаващи хора по-нагоре, бе отвърнато “Защото някой там не си е свършил работата”.

Без повече разправии поехме по Съборна, като междувременно срещнахме още неориентирани групички, които се колебаеха накъде за поемат. След 2 минути излязохме на градината пред Двореца и видяхме множеството – с плакати, тарамбуки, свирки, весели и шарени:

Този път протестът беше съвсем мирен, каточе ли най-многоброен – според nabludatel.info е имало 500 души, това е добре! Още един, много позитивен, поглед върху събитието – в сайта на optimiced.com…

Без сблъсъци, с песни и едно много хубаво хоро. И както бях ентусиазирана, обнадеждена и малко по-оптимистична от вчера, сутринта видяха тази статия от Дневник.бг, част, от която не мога да се сдържа да не цитирам, защото тя сякаш ме върна в реалността с мълниеносна скорост и потопи почти всичките ми надежди:

…Обосновката на ВАС за решението е отвъд всякакви правила на цивилизования дискурс. Не били очертани границите на резерват “Странджа” в заповедта за неговото създаване. Десет години по-късно били очертани, но това не се брояло. Извод: “Няма такъв обект.” Тези ни се подиграват с пренебрежителното високомерие, характерно за всички слуги на олигархията, откак свят светува. Правоохранителите не забелязват, че еди-къде си има планина. Как тогава да забележат мижавия отделен човек, чиито права трябва да охраняват?…

…Подобни разсъждения са отвъд разума. И в такъв случай става дума само за едно от две неща. Или клинична лудост, или властови разврат – “корупция” в изначалния смисъл на думата. Трето няма. Този случай се отнася до всеки, пък дори той да живее не до Странджа, а до Перловската река например. Днес мутрите вземат планина, утре ще дойдат да вземат нещо от вас. И ще го направят с подкрепата на най-дивата и варварска държавна машина в Европа, която освен това предварително ще ви е подслушала, та да се знае какво имате за вземане. В България започва онова, което руснаците (а те разбират от такива неща) наричат “беспредел” – произвол без граници…

Цялата статия на Евгений ДАЙНОВ

Нов протест за Странджа, 02.07.2007 – 19:30

Нов протест за Странджа довечера на Орлов мост от 19:30 – savestrandja.hit.bg

Агенция Фокус е една от малкото, които отразиха предишния:
“София. Протестиращи еколози спряха движението на кръстовището на столичните булеварди “Патриарх Евтимий” и “Граф Игнатиев”…”
“София. Протестиращите еколози освободиха движението на кръстовището на бул. “Патриарх Евтимий” и ул.“Граф Игнатиев”…”
“Бургас. Близо 50 еколози и граждани участваха в протеста в Бургас срещу днешното решение на ВАС за заличаване на парк Странджа…”
“Ямбол. Шестима природозащитници от Ямбол раздават на минаващите пред пощата в града брошури с информация как да съхраним природата…”

И една статия от netinfo.bg. Между другото от хора, които живеят в района знам, че огромният бетонен комплекс до с. Варвара всъщност е притежание на известен министър?!?! И при това положение да сме оптимисти за (без)действията на мин. Дж. Чакъров?!?!?!Още един сайт, в който открих репортаж, както и обсъждане за евентуален нов протест, днес от 19:30h – bulgaria.indymedia.org и една нечовешка песен по повод нестинарските танци за Странджа:

Огнена жар пали кръвта,
пламъчен дим рисува горска тишина.
Бяла снага, бело лице,
бели звезди изгарят в двете ти ръце.
Въгленен звън лее жарта,
мъжки очи изстиват в твойта красота.
Мъжки сълзи солят пръстта,
нямаш жених, а сватба вдигаш ти сама.Було от жар сплиташ с ръце,
огнен гердан се вие в белите нозе.
Гръмва небе, огън вали.
Ти в нестинарска сватба с мрака се сроди

1996, текст Дони

Протест за Странджа, 29.06.2007

Вчера бях на Попа от 19:30. За съжаление, нямаше твърде много хора, но поне всички бяха ентусиасти и будни съзнания. Имаше и по-възрастни протестиращи, което особено ме зарадва. Полицаите също се държаха много цивилизовано, като се имат предвид лъжите, които някои платени медии бълват по повод такива мероприятия, е хубаво да се споменават тези неща и от обективни наблюдатели. Нямаше сблъсъци с полицията, за добро или лошо.

Горе-долу за половин час блокирахме кръстовището на Попа, после се разпръснахме и по-късно хората са се събрали отново на кръстовището на 5-те кьошета за нов протест. Тук има снимки и подробен репортаж:http://nabludatel.info и www.optimiced.comИнтересно, че с изключение на блоговете, почти няма информация в новинарските сайтове за вчера. Удобно и доходоносно е да се мълчи, разбира се. По въпроса за пушките и отстрелването на “заслужилите”, ставаме все повече. Иска ми се някой да сподели как е било по-другите градове. Протестите се коментират и тук: http://bglog.net/BGLog/13490

От една страна вчерашното спонтанно събиране ме остави с хубаво чувство – за мен самата – макар вече да не вярвам, още не съм закърняла съвсем, че да не ми и пука. И за другите, които се бяха събрали – да видя, че има живи хора, а не само мъртви души. Но ми стана и болно – тайно се надявах да има мноооооого повече, толкова, че да стреснем веднъж завинаги наглите алчни нещастници, които се подиграват с хората и природата на България… Не знам защо цялото блог-общество ми напомня малко на хъшовска работа – събирания по кръчми и разпалени обсъждания, последвани от спорадични и вяли действия, без отклик и реален резултат…

Миналата година така се палехме за Иракли. Не съм сигурна, че постигнахме нещо повече от малко шум по медиите. И пак безмозъчните собственици излизат да протестират срещу мъглявото решение на министър Чакъров, а строителите строят, без да им мигне окото. Мисля, че не мога да оправя нещата със собствени сили, затова сигурно ще се махна далече, някъде, където няма да чувам нищо за милата родна БЕТОННА страна…

Yamato vs. Dulsori

Yamato, 23.06.2007

Dulsori, 30.05.2006

Всъщност още докато се ровех в You Tube за по-интересни клипчета, представящи двете групи, се разколебах, дали е подходящо това “срещу” в заглавието. Колкото повече гледах и сравнявах, толкова по-силно се убеждавах – няма нужда от противопоставяне. И Dulsori, и Yamato са невероятни на живо, омагьосвайки с барабанен тътен от недрата на земята, отприщвайки някаква първична тръпка, нещо смътно, но дълбоко вкоренено; закодирано в паметта на клетките, преминало през векове и поколения, още от времето, когато предците ни са танцували около племенния огън, простичко и истински като самия живот.

Барабани и всякакви перкусии са ми любими инструменти – за ужас на родителите ми, които упорито даваха средства за 15 години уроци по пиано…, явно един фрустриран абориген дреме в мен, мечтаещ да танцува в хипнотичен транс до забрава…

А всяка, макар и кратка, възможност да се докосна до културата и възприятията на Изтока е безкрайно ценна…, междувременно докато слушах, си припомних и страхотния концерт на Miyazawa през 2005:

Enjoy!!!

Zodiac

Дейвид Финчър не ме разочарова и този път. След като с The Game и Fight Club се превърна в един от режисьорите, на които със затаен дъх очаквам всеки нов проект, по-късно в Panic Room малко ми липсваше нещо, а пък към новия му филм подходих с доста резерви, тъй като фабулата ми навяваше неизбежните мисли за стилен хорър, с доста кръв и всячески отлагах гледането, макар че, да, това е любимият ми режисьор и да, каквото и да ми поднесе, ще го погълна… Е, страховете са били напразни! Не само това, Zodiac за мен е най-добрият филм напоследък, толкова елегантен, небрежно гениален и неангажиращо размазващ!!!

Перфектна атмосфера, Сан Франциско през 60-те и 70-те на миналия век, ченгета като от film noir, страхотно актьорско присъствие (Робърт Дауни Джуниър – сериозно присмехулен дори, когато е най-отчаян) и история, поднесено интелигентно и леко иронично като в роман на Агата Кристи, просто Zodiac е велик филм, който остава задълго. Може би защото историята е леко отместена встрани от личността и битието на серийния убиец към обсесията на главния герой – младият карикатурист Робърт Грейсмит (в ролята Джейк Гиленхайм от “След утрешния ден“) – да разгадае мистерията, да стигне до края, където и да го отведе той…

А част от снимките са правени в Салсалито – уникалното градче от къщи-лодки до Сан Франциско:

Тези дни…

Тези дни чета една книжка и колкото и повърхностно да се занимавам с нея, главно преди лягане, усещам как, искам не искам, се загнездва в мен и всъщност нямам търпение да я подхвана вечер след вечер. Купих си я почти случайно и дори на шега, само заради предговора от Георги Господинов, е, как, моля ви се!
В началото четенето хич не ми потръгна и я захвърлих за по-добри времена. След като обаче изчетох всичко подръчно от последния месец, пак опрях до нея и този път се намерихме.

Става дума за “Аз живях социализма: 171 лични истории” – логично продължение на проекта www.spomeniteni.org, който представя историите на обикновени хора през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, по времето на комунизма – къде по детски носталгични, къде направо страховити и жестоки, повечето с хумористична нотка, но на няколко пъти усетих как това е всъщност смях през сълзи, защото разказите са не просто анекдоти, а реално преживени и то от хиляди… Някои истории ми бяха толкова близки, макар спомените ми от онова време да са доста смътни и като цяло положителни – `89 съм била едва на 9 години и най-ярко са се запечатили в съзнанието ми – радостта от приемането ни за чавдарчета и още по-голямата радост от това, че вече няма да бъдем пионери – незнайно защо мразех червената връзка…; също така едно ужасно преяждане с банани по Нова година и много, много други спомени на непознати хора, но странно как сякаш четеш собствения си дневник или този на родителите, бабите и дядовците ти…

Много интересна и ценна книга – благодаря на съставителите! А идеята за сайта е наистина гениална и само съжалявам, че по-рано не съм го открила!!!

My favourite cat

Това е тя. Винаги готова за нападение, доста далече от сладките мили котенца, които можеш да погалиш с кеф и да размажеш от прегръдки и целувки…
Див звяр в панелния апартамент… Ха, това пък ме подсети за Призраци в блока и Призраци под Виенското колело – любимите ми детски, наред с Арабела и всички чешки/полски страхотни филми!!!!!