Portishead in Poritshead

Докато събирам сили и вдъхновения, за да опиша поне частица от уникалното преживяване на концерта в Мюнхен, ето малко Live, който няма нужда от никакво описание…

Тази година пролетта не е безсмислена…

… но за това друг път…

Yes, I do

I do love you
for the way you talk
restlessly anticipating
your next break to smoke
for the way you smile
for the way you look
with your necktie halfway
in your bluest shirt
but mostly when you laugh
or make me laugh
so much
for the way you sing and seem
so distinguished, so far from here
for the way you teach
and reveal yourself in
such a softly genuine speech
but when you talk to me
or just pass too close
I blush like a rose,
I feel stupid, simple and so small
never dare to speak up and to share my thought
I do love you,
yes, I do
though you’ve never asked me for…

The Edge of Heaven

“На прага на рая” на български – най-новият филм засега, на Фатих Акин, който не само си заслужава многократното гледане, но и е най-силният филм, разтърсвал ме до основи в последно време. Уникално дълбок и същевременно така простичък, прекрасно заснет, с красива история, която се лее леко, ненатрапчиво и неусетно те помита, ту шепнейки, ту викайки неудържимо – любовта Е тъжна, но Е НАВСЯКЪДЕ…

   

Като говорим за филми, не мога да не спомена и любимият ми Science of Sleep, за който имах намерение да пиша отделен пост, но мина време и намерението се разми в мързелуване, очакване на пролет и четене на чужди блогове…

   

Ужасно красив, нежен и дори на места налудничав филм, с вълшебна история и най-прекрасната сценография на света! Със страхотен диалог, но стига излишни приказки, ето любимият ми цитат:

Stephane: Hi, and welcome back to another episode of “Télévision Educative”. Tonight, I’ll show you how dreams are prepared. People think it’s a very simple and easy process but it’s a bit more complicated than that. As you can see, a very delicate combination of complex ingredients is the key. First, we put in some random thoughts. And then, we add a little bit of reminiscences of the day… mixed with some memories from the past… That’s for two people. Love, friendships, relationships… and all those “ships”, together with songs you heard during the day, things you saw, and also, uh… personal… Okay, I think it’s one.

Portishead feat. Jane Birkin

pour pouvoir me tenir plus loin de ta rue,
je m’inventerai des circomstances
pour ne pas te mentir je ne te vois plus,
c’est une question de bien séance.

mon sentiment se perd au fond de la mer,
et je pense à toute existence.
mon sentiment se fond et je tourne en rond,
et je réclame ton indulgence…

pour pouvoir me tenir plus loin de ta rue,
je m’inventerai des circomstances
pour ne pas te mentir je ne te vois plus,
c’est une question de bien séance.

ce monde est en délire et moi je me tire,
c’est une façon d’être en avance,
ce monde est en faillite et moi je te quitte,
et je déclare mon innocence…

Portishead – 02.04.08, Мюнхен!!!!

През 1995, когато случайно чух Glory Box като фон във филм, на който отдавна съм забравила заглавието, не съм и предполагала, че някога ще мога да видя и чуя Portishead на живо… Както не съм мислила, че Beth Gibbons ще пее толкова истински, раздиращо, болезнено, дълбоко, невротично и отчаяно за чувствата, които са преминали през мен и са оставили тесни, но дълбоки белези…

Но ето, че 13 години по-късно, това все още е любимата ми група, а пред мен стои билет за концерт в Мюнхен!!!! Самолет до Виена и оттам с влак до Мюнхен, не ми остава нищо друго, освен да повярвам, че е истина!!!!!!

Край или начало

Напоследък живея в някакво безвремие. Увиснала съм в безтегловността между вчера и утре, но не философски и драматично като Макбет, а твърде прозаично, в оттенъци на сивото…
Да посетя няколко постановки и изложби, да прочета най-после купчината книги до леглото, да се завърна към себе си… Доста неща, които да свърша скоро. И сама…

– 40 Години видео изкуство в Германия в СГХГ до 2-ри март – поне една събота за пълноценно отдаване на кратките и не толкова кратки видеофилми, както и българското участие, различно всяка седмица
– Градината на 14.02, тъй като вече не сме влюбени… и Психоза 4:48 на 17.02 в Сфумато
– Завръщане в Апартамента на 27.02, дано не го пропусна пак!

… и места, където ми харесва да се застоявам напоследък:
IT’S ALL, BARTENDER
С И В

Египетски неволи

За някого – неволи, за друг – благословия!?!?Можеш да отидеш в Египет и да разходиш кънтящите си стъпки из пустите гробници и празни храмове, разминавйки се единствено с шматкащи се туристи, стряскан единствено от светкавицата на нечий фотоапарат… После можеш да посетиш и музеите в Кайро, Лондон, Торино, за да видиш какво е имало някога вътре и наоколо из безбрежната пустош.

Аз имах шанса първо да видя изкормените вътрешности на хилядолетните храмове, преди да се сблъскам с кънтящата им гола тишина, оставена от безброй арабски, английски, френски, италиански и кой знае още какви, иманяри и/или археолози, вилняли по тези земи преди повече от век… Шанс и шок едновременно – въпреки безбройните документални филми и книги на тази тема, съвсем друго е да видиш с очите си за какво мащабно изнасяне на артефакти става дума.

По официални данни на музея в Торино, той притежа в хранилището си над 15 000 обекта, между които 1500 статуи и съвсем малка част от тях изложени… Историята и културата на древен Египет – пръсната по различни градове и държави, и трябват доста време и усилия, за да подредиш парченцата от пъзела…
А после можеш да се върнеш в храма и засрамено да помълчиш… Заради миналите поколения. И заради бъдещите…

Grand Canyon не е толкова гранд…

Докато някои протестират и се борят за природата, други я пазят и и се наслаждават. В гида на Lonely Planet, който ни преведе през цяла Америка пише, че Grand Canyon изобщо не е най-красивият, най-интересният или най-запомнящият се…, но пък е най-известният поради редица съображения. Само 100-ина мили встрани от пътя на голямата реклама, (е, дори и повече, какво са 100-200 мили, когато на ден изминаваш по 500) се намират по-малко известните, но не по-малко спиращи дъха, Bryce, Antelope, Coyote Bruttes… За съжаление прочетох тази безценна информация вече в България, иначе вместо да бързаме към Вегас, можеше да пообиколим още 2-3 дни из Юта и Аризона, които крият най-приказните земни форми в недрата си… Само за сравнение:

Grand Canyon National Park, Arizona

Antelope Canyon Navajo Tribal Lands, Page, Arizona

Coyote Buttes, Vermilion cliffs National Monument, Arizona

Започвам да мечтая…

Новите цензори?

Някакви комплексирани администратори на някаква фото-галерия ми изтриха една снимка, защото била в разрез с правилата на сайта им. Само че без ясни обяснения защо е в разрез. Аз я публикувам тук като поздрав от Торино, продължавайки да се чудя какво не й е вред:

Надявам се скоро да кача галерии от Торино и Генуа с пътепис!…